Нещата трябваше да се подобрят...

„Необходимостта от промяна беше очевидна и ние бяхме тези, които можеха да определят дали светът ще се преобрази към по-добро.“ Какъв е контекстът на този израз в миналото и какви са политическите истини, за които Хабермас говори като основополагаещи за философското осветление?

В настоящата книга Юрген Хабермас, безспорно един от най-влиятелните мислители в социалната и философската сфера днес, споделя мотивите зад своето творчество. Той описва интелектуалния и политически фон, в който е работил през годините, както и значителни обрати в кариерата си. Разказите му понякога предизвикват силни емоции чрез размишления върху произведения и срещи, оказали дълбоко влияние върху него. В текста оживяват имената на редица велики умове от историята. Също така се оформя сложна мрежа от идеи и взаимоотношения – истинска интелектуална карта на XX век до наши дни.

Основните концепции и аргументи на Хабермас взаимодействат с наблюдения относно културни и политически тенденции: той живее активно в настоящето, където категорично критикува „неприличната склонност“ на интелектуалеца да остане тихо мълчалив. И призовава – въпреки оправдания песимизъм по отношение на глобалната ситуация и скептицизма относно способността ни да постигнем нещо позитивно в политиката или историята – „да не позволим поражението да бъде окончателният резултат“.