Укритото и премълчаното в българската история Ч.IV (твърда корица)

В Русия ние сме изпълнени с дълбока признателност към България - за нейния литературен език, за основите на руската литература и за значимите идеи, които са били разпространени през времето на цар Симеон - универсалните човешки концепции.

Църковнославянският език е внесен в Русия от България не само чрез печатни материали, а и устно по време на богослуженията. Така той бързо става показател за духовната стойност в Русия.

България предостави на източните славяни висшата форма на езика и духа, което значително обогати нашата лексика и вдъхна морална сила, способстваща да се повдигнат мислите, понятията и представите ни.

Дмитрий Лихачов, руски филолог и културолог, академик в Академията на науките на СССР

Когато видях трите хиляди златни находки във Варненския музей, бях впечатлен от най-древното злато в света и уникалния кралски символ - каменната брадва със златна дръжка открита през 1972 г. във варненския некропол от енеолитната епоха. Те не произлизат от Шумер или Египет - считани за колективни центрове на древните цивилизации - както мнозина могат да предположат. Не идват също така от Доколумбова Америка с известните си богатства от Перу и Колумбия. Първото обработено злато и кралският символ бяха намерени изненадващо именно в България близо до модерния град Варна; вероятно те са над 6000 години стари. Тази информация потвърждава моята теза относно независимото изобретение на металургията от праисторическите българи извън влиянието на Близкия Изток. Освен това предполага че хората живели тук през петото хилядолетие преди Христа са предали своето знание на ненадминатите тракийски майстори-златари населявали тези земи... Това откритие има същата важност като находката направена преди сто години от Хайнрих Шлиман при разкопките около древна Троя. Въпреки че може би не е толкова внушително като трофея там, българското злато определено е поне с 1500 години по-старо; радиовъглеродният анализ го поставя между 4600 г. пр.Hр. до 4200 г. пр.Hр.

Лорд Колин Ренфрю, професор по археология в Кеймбриджкия университет във Великобритания