На какво се смее българинът? Вчера, днес и утре

Книгата „На какво се смее българинът“ представлява обширна енциклопедия на българския хумор.

В нея читателите ще открият разнообразие от материали – от най-стария виц, появил се някога, до първите епиграми, карикатури и фейлетони. Освен това авторът проследява развитието на хумора и сатирата от периода на Възраждането до съвременността. Той достига до интересен извод - изглежда, че по време на строгата цензура българинът е бил много по-смешлив и разказвал повече шеги. Чувството му за хумор тогава било дори по-развито в сравнение с днешния ден. Хуморът в България през тоталитаризма имал значителен социален статус; понякога след публикация или конкретен фейлетон последствията били сериозни - дори да има рубрика като „Четиво за генерални директори и министри“ в списание „Стършел“, където след определени текстове падали глави на висши служители. Разбира се, имало недосегаеми личности, но все пак хуморът изпълнявал важна социална функция – той действал като вид освобождаване под налягане и позволявал на хората да изразят себе си чрез усмивки и забавления.