Пътешественик и лунна светлина

Идилично сватбено пътешествие на двойка от Будапеща в Италия се развива, когато младоженецът Михай внезапно започва да бяга от съпругата си Ержи. Той е затиснат от натиска на зрелостта и спомените за младостта. В търсенето си на алтернативи в живота, той среща философски предизвикателства. Желанието му към смъртта, което произлиза от младежките игри, преминава в дълбоко съдбоносно преживяване. Чувството за хумор и самоиронията му помагат да балансира изживяването сред великолепната културна и духовна история на Италия.

Романът "Пътешественик и лунна светлина" (1937) е признат за шедьовър на модернизма и най-значимото произведение на Антал Серб (роден 1901), който печели широка известност като писател и историк по унгарската и световната литература. Животът му завършва трагично; през 1943 г. попада в трудов лагер, а началото на 1945 г. е убит жестоко и погребан в общо място за покойници. Романите му са част от най-добрите творби второто поколение литературното движение Нюгат.

„Вероятно именно защото бяхме толкова близки, не успявахме да флиртуваме или да се обичаме истински един друг. За любовта е нужно разстояние – то позволява двамата любящи да се приближат взаимно. Но това сближаване всъщност е само привидно; любовта по своето естество ни разделя повече отколкото ни събира. Любовта представлява полярност – два противоположни заряда между двама души.“
Из книгата