По на запад, най на запад - Япония

Първо, искам да подчертая, че книгата ми „П? на запад, най на запад - Япония“ не е просто за страната Япония сама по себе си. У нас има доста експерти по японската култура – удивително много предвид размера на България и разстоянието до Източна Азия. Обаче опитът ми като историк показва, че често хората не се доверяват на тези специалисти и предпочитат мнението на непрофесионалистите. Вероятно една от причините е, че експертите са твърде сериозни в своето отношение към темата; те имат знания за всичко и понякога стават прекалено формални. Лаици обаче са далеч по-близо до обикновения човек и затова изглеждат по-достъпни.

Не твърдя, че моите наблюдения са напълно верни; но мога с увереност да кажа, че те отразяват моя личен поглед – съвсем възможно е да греша. Аз самият съм специалист в друга сфера и тук мога спокойно да бъда само относително информиран любител. Все пак 99,9% от посетителите в Япония са именно лаици.

Следователно бележките ми – вдъхновени от писмата до приятели през последната година – нямат претенции за всеобхватност. Не желая да рисувам грандиозна картина на модерна Япония: напротив, това изобщо не е целта ми! Стремя се вместо това скромно да представя тази страна такава каквато я виждам аз като непрофесионалист; страна с която България споделя време едновременно, но въпреки това живее в различен исторически контекст. Убедих се дълго време вече, че един основен недостатък при историята е фактът, че макар някои събития да настъпват паралелно във времето за различните народи (без аз да откривам новини), реалността може значително да варира между тях. За жалост смятам разликата между българското настояще и японското времево измерение приблизително достига половин век.

Иван Илчев