Връзки и развръзки

В българската литература почти не съществуват жени-хумористки, а на световно ниво те са изключително малко. В този контекст книгата на Анджелина Соренсен изпъква като „странна птица“. Самата авторка е такава – тя преминава между два континента, Европа и Америка, както в живота си, така и в хумора си. Спомените ѝ я свързват с България, докато съдбата ѝ е обвързана с американския живот. Тя разказва истории с лекота и ироничен поглед към ежедневието, предавайки свежо чувство за хумор. Чрез разказите от „Връзки и развръзки“ ми дойде на ум популярната песен за усмивката: „Със свойта нишка лека привързват те човека към човека…“

Михаил Вешим, главният редактор на вестник "Стършел", споделя:

Има книги, които затваряме с облекчение.

Има книги, след прочита на които съжаляваме за края им.

Има книги, за които желаем да говорим с приятелите си.

Разказите на Анджелина Соренсен попадат точно в третата категория. Всеки един от тях предизвиква асоциации и спомени у читателя; провокира ни да споделим преживявания – например: „Знаете ли? След този разказ се сетих какво подобно ми се случи...“.

Подобно на добрите анекдотисти, тези разкази възраждат забравени шеги сред слушателите – веднага след приключване някой може да започне нова история или смешка...

„Връзки и развръзки“ представлява диалог с интелигентния читател; той активира неговата емоционална памет и предлага покана за духовно взаимодействие – рядкост сред напрегнатото ни време.

Румен Белчев

На другия ден получих имейл от банката относно откритие на банкова сметка - освен лична парола трябваше да дам отговори на три въпроса само аз знам правилните отговори.

Бях бърз при първите два въпроса. Но третият ме постави пред сериозни философски размисли; не очаквах едно официално банково писмо да ме подтикне да се замисля дали професията ми е подходяща или по принцип вървя по верния път в живота.

Третият въпрос беше: „Коя е най-мечтаната ви професия?“.

Спомних си моментa от първи клас - седях над домашното си вместо това зяпах гълъбите през прозореца. Майка ми ме видя и каза строго: „Ако не учиш добре ще ходиш да пасеш гъските!“.