Заговорът на мъртвите

"Заговорът на мъртвите" от Марин Георгиев е творба, която разглежда „междинния български период“. Това е време, което сякаш вече не съществува, но за него трябва да се говори, ако искаме да разберем какво всъщност се е случвало. Разказите и свидетелствата в книгата започват преди 1989 година и времето на НРБ, а с течение на годините те натрупват форма като купчини от дневници, бележки или писма в паметта на автора по време на безкрайния преход. Те са изключително лични и остри; често демитологизират реалността и дори развенчават митове – така авторът възприема хората и събитията в своите описания. Някои герои от тези истории са почти забравени, докато други като Емилиян Станев, Константин Павлов, Ивайло Петров, Тончо Жечев или Вера Мутафчиева биват представени в нова светлина за читателя. Такова е естеството на мемоарната литература: всеки читател приема да сравни своя поглед с този на автора при запазване правото си да не се съгласява. Миналото остава фактология с различни интерпретации през призмата на индивидуалното възприятие.

Тони Николов