(Пре)програмиране на живота. Синтетичната биология между индустрията и биохакерството

„Синтетичната биология предлага възможността телата ни да се превърнат в терен за избори, които могат да бъдат количествено оценявани и контролирани. Дали това е конкретна утопия, предвещаваща нов свят, който все още не съществува, но може реално да бъде реализиран? Може ли техническата рационалност да наложи подчинение на самата ни природа? Но какво всъщност представлява природата, след като молекулярното ниво на живота става въпрос на личен избор? Всъщност синтетичната биология не е ли следващият етап в човешката еволюция, която по своята същина е техногенна, докато животинската еволюция разчита на адаптация към средата? Възможно ли е синтетичната биология да доведе до обща пролетаризация, която експроприира знанието, социалните отношения и творческите способности? Как можем да се противопоставим на такава пролетаризация? Ако приемем идеята за съпротива чрез биохакерство, не рискуваме ли то само да засили силите против които сме насочени?

Изследването на Невена Иванова представя първата интерпретация на алгоритмизацията в живота през концепцията на френския философ Бернар Стиглер. То детайлно разглежда тези проблеми и картографира изследователското поле за намиране на алтернативни отговори.”
- проф. д-р Тодор Христов от СУ „Св. Климент Охридски”.

„Невена Иванова проявява особено внимание към т. нар. „биотехнологичен фармакон". Осъзнавайки факта че „човечеството напуска чисто биологичната си эволюция”, нейният труд предупреждава относно някои потенциални заплахи като хиперпотребление и когнитивния капитализъм, а също генерализирана пролетаризация и затворени иновации. В същото време обаче тя ясно идентифицира положителния потенциал от новите възможности около икономиката базирана на сътрудничество: свободното майсторене, успехът при аматьори и компютърни ентусиасти както и културите свързани с отворения код.
Особено внимание заслужават проблемите около т. нар. „трагедия на антиобщото”, което предполага необходимостта от преосмисляне моделите за собственост.“
- проф.д.cн Стоян Ставру от Института по философия и социология при БАН.

***

Невена Иванова използва методологии присъщи за философската рефлексия с акцент върху взаимодействията между изкуствознание , научно познание и технологии . Тя притежава магистратура по философия от СУ "Св.Климент Охридски" , а докторска степен получава в областта интердисциплинарни информационни науки в Токийски университет . Публикациите ѝ са налични както у нас така и зад граница - написала e статии по медийнa эстетика , технологична философия , критически софтуерни науки auf български ; английски ; френски; японски език . През 2023 година ръководеше специалния брой Balkan Journal of Philosophy посветен темата “Творчество след автоматизация” във връзка със спешността около дискурса касаещ машинното творчество . Настояща позиция – главен асистент в Института по философия та социология към БАН; основател Symbiomatter - лаборатория за експериментални изкуства – най-представителният проект у нас целящ изграждане мрежа между учени инженери артисти."