Знамената от борбите и войните за освобождение и обединение на българските земи

В своето изследване за Македоно-одринското опълчение, Петър Дървингов - български офицер и водач на Върховния македоно-одрински комитет, отбелязва: "[...] времето неумолимо потъва в бездната на вечността, следите от извършените дела се изгубват, паметта започва да предава и фактът от вчера постепенно става легенда с цветовете на новата епоха, новия език, новите чувства и морални потребности."

Сто двадесет години след Илинденско-Преображенското въстание – най-великото общобългарско възстание за освобождение на българските земи в Македония и Тракия – ние събираме фрагменти от историята с цел да осветлим мъглата около съвременните балкански политически конфликти и разпределението на историческата памет. Стремим се да насочим вниманието си към героичния дух на българите по пътя им към свобода и независимост. Този устрем е получил сила непосредствено след Берлинския конгрес, който в стремежа си да уреди интересите на великите сили след Санстефанския договор всъщност е родил една химера. Нереализираният идеал за национална революция с цел обединение под един покрив трансформира мечтата в истинска Химера с разрушителна мощ.

През десетилетията българските общности в Македония, Тракия, Добруджа и Западните покрайнини - останали извън границите на Княжество България - както тези които са успели да постигнат свобода организират действия; те повдигат въстания и водят войни за политическо обединение в рамките на българската територия. Както заявява ген.-лейтенант Никола Жеков по време на Първата световна война: "целият български народ стои сплотен, единодушен и силен под победните знамена".

Образът на този единен народ - величествен, героичен, трагичен и романтичен - не може да бъде мислен без присъствието на българските знамена — независимо дали са бойни или въстанически; именно те дават живот до хората избрали куршума вместо несвободата — своята собствена или тази na братята си.

Тази публикация посвещаваме именно тях. За първи път тук събиране част от знаметата от богатството Народния военноисторически музей свързани със свободните борби за Македония и Одринско; включени са боеви знамена полкове от Българската армия воювали за освобождението им през Балканските войни а така наречени ПЪРВА СВЕТОВНА ВОЙНА — ръководени според стратегическите цели 0 БЪЛГАРИЯ . Знамения които представляват реално наследство запазено благодарение усилията какво могат индивидуално .

Тези символи олицетворяват колективното желание направлявано дотук при проекция към объединено Отечество , но представляват оригинален прочит върху концепцията зад родинa чрез споделенота симболи носещi технo златeн триколор , горд лъв фигуративизираща православния кръст или орден „За храброст“ .
Девизита като "Свобода или смърт" перфектно резонират във всички аспекти развитие времева относима към Българското възраждане ; стихове изречени Христо Ботев “Който падне битка освободивши себе той не умира ...” служат основополагащи поколений борци !
Изображения двамата братяни Кирил Методий , основанници азбукана минал тактика известна малки познати жени вложили любов работейки над четнические дружини стоят завинаги чествайки значими награда име получена признание независимоснотест Божьей Святости !
Накрая накланяме глави пред държавато призвание произнесено дарители щастливо саможертвовали олтара идеала нашета собрана независима цяла !

Проф.д-р Соня Пенкова
Директор Национален военноисторически музей