За късата клечка и съдбата. Мирела Костадинова разговаря с Калин Николов

Калин Николов е респектиращ творец. До момента е автор на пет книги и десетки студии, на няколко ценни каталога в областта на изкуството. Познат е като художник на карикатури, илюстрации, живопис, комикси, шаржове, графики. Той е изследовател, преподавател, музеен работник, историк на изкуствата, оформител на редица издания. Ученик и близък на неповторимия художник Борис Димовски. Калин Николов е определян като „онзи от улицата“, заради смело изразени мнения или още като „художник на социалния ъндърграунд“. Той е истински енциклопедист, заради ерудицията си в различни области на изкуствата и историята.

Свързан е с Габрово и Дома на хумора и сатирата. Правил е изложба по покана на Венета Козарева и Татяна Цанкова. Смята, че по онова време „веселата къща“ е била истински дом на карикатурата – българска и световна.

Между страниците на новото издание оживяват моменти от живота и творчеството на Калин Николов, негови философски размисли. Художникът споделя за общуването си с украинския скулптор Михайло Парасчук, ученик на Роден. На страниците ще прочетете негови спомени за художниците Галилей Симеонов, Владимир Димитров – Майстора, Генко Генков, Атанас Пацев и други емблематични творци за културата ни. Ще научите за срещите и отношенията на Калин Николов с Борис Димовски и начина по който той му повлиява в творчеството и живота. Мирела и Калин разговарят за Радой Ралин и книгата „Неосъществения музей“, която е по идея на известния сатирик. За приятелите на Калин Николов – поета и преводач Георги Рупчев и литературния историк и критик Вихрен Чернокожев. Присъстват имената на още много български и световни творци.

Цялото оформление на книгата и корицата също е дело на художника Калин Николов.

Авторката ни уверява, че новата книга не е предназначена само за хора свързани с изкуството, но и за всеки, който иска да се докосне до един пълнокръвен човешки и творчески свят. До истинска личност на своето време. „Трябва да познаваме съвремениците си. Ние българите често нямаме очи, за да видим до рамото си надарените, талантливите, можещите хора. Поради ниския ни духовен ръст смятаме ги за едни от нас, а те са по-различни, докоснати от искрата Божия… Обикновено ги оценяваме много късно“.

Мирела Костадинова казва, че в България живеят достатъчно талантливи хора. Чрез такива разговори се навлиза в дълбоките същности и светове на един човек и творец. Нещата се виждат отвътре, където живее истината.