Кратък дневник на съвпаденията

Дебютният роман на Доменико Дара, известен с литературния си шедьовър „Малинверно“, ни въвежда в уникалния му стил, изпълнен с вдъхновяваща история и разнообразие от персонажи.

Обикновените индивиди, потънали в историческите дълбини, често са най-внимателните изследователи и усърдни наблюдатели на законите, които управляват живота. В тази линия принадлежи пощальонът на Джирифалко – един скромен и самотен човек, който е посветил съществуването си на описването на прозорците към Съдбата чрез случайности. Тя го е лишила от любовта, но му е дарила способността да имитира почерка на другите. Пощальонът развива специфичен навик: отваря писмата преди да ги достави, чете ги и записва съдържанието им, като така оформя своя собствена хронология за малкото италианско градче.

Един ден той открива необичайно любовно писмо в пощенската си чанта – запечатано с восък и без подател; загадка сама по себе си. Годината е 1969-а година - времето когато американците се готвят да стъпят първи на Луната. Докато играе ролята на пратеника на боговете Меркурий, пощальонът трябва да разкрие една трагична страст и да спаси Джирифалко от корупцията на кмета, който замисля продажба на живописния хълм Ковело за изграждане на сметище.

„Чрез откритията при четене и намесата в историите около него, пощальонът намери практичен начин да реализира своето изкуство; защото ако притежаваш талант без да го използваш, все едно че не съществува.“

„Нищо не може нито да бъде създадено нито разрушено - но какво важи това за човешките чувства? Любовта вероятно прилича повече на водата - тя не изчезва напълно; вместо това остава активна под различни форми.“

„Когато видеше повреден чорап , той бързаше веднага да го поправи; изпитвайки удовлетворение задето закрива една празнина в света – подобно както вмешателството му в проблемите благодарение до писмата допринасяше за запълване дупките в съдбите.”