Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история

Монографията „Модални значения възможност и вероятност в българската езикова история“ изследва граматическите средства, чрез които се изразяват възможни и предполагаеми действия на българския език от XIV до XVIII век. В нея е анализирана еволюцията на старото (аналитично) условно наклонение, както и предположителните модални употреби на бъдещите времена, включително т.нар. ще да-форми, определени модални глаголи и перифрастични конструкции за предаване на идеи за възможност и необходимост. Промените в езика са проследени както в произведения, които показват интелектуализацията на книжовната норма, така и в текстове, считани традиционно за отражение на реалното състояние на разговорния език. Избраният диахронен подход от авторката позволява да се разбере как функционират някои модални типологически категории в българския език.