България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.

В труда си „България и европейският Запад през първите десетилетия на IX в.“ д-р Николай Хрисимов прави значителен напредък в разширяването на нашето познание, като използва разнообразни нови материали – както исторически източници, така и археологически находки, заедно с актуални изследвания от учени от Румъния, Унгария, Сърбия, Австрия и други държави. Монографията съдържа серия тематични статии, които плавно се свързват помежду си. Първата глава е посветена на известната "теория" относно произхода на кан Крум от т.нар. панонски българи – теза, която не само че е спорна, но също така е неправилна. Възникнала преди повече от двеста години, тя е повторена многократно от следващите изследователи до степен да бъде забравено нейното начало и целта ѝ. Парадоксално е как тази панонска "връзка" с великия владетел се утвърдила дълбоко в историографските среди - университетски курсове и учебници я включват безкритично... Чрез убедителни аргументи авторът доказва несъстоятелността на версията за "боила от Панония", като подчертава принадлежността му към аристократичния елит в Плиска.

В иновационен дух Хрисимов преразглежда отношенията между България и Аварския каганат чрез стари и нови проучвания. Без предварителни предположения и основавайки се на конкретни доказателства той опровергава теорията за наличието на "остатъчна" аварска държава в Панония чак до завладяването ѝ от маджарите/унгарците през началото на X век. Напротив, българската власт зад Карпатите по Средния Дунав и Тиса присъствала достатъчно продължително – дотолкова че унгарците са казвали „…от българско време…“, подобно на популярната фраза „…от време оно…“.