Докато смъртта ни събере

Мира Папо отново ме впечатли с елегантната и чувствена си проза. Замислих се – възможно ли е един велик писател да не бъде християнин? И достигнах до заключението, че вероятно може, но би било по-добре ако е такъв. Когато стъпиш на вярата и се разхождаш из свежия въздух, истински ясно осъзнаваш живота около себе си. Вярата позволява да измерим страстите си, да разграничим радостта от тъгата и отчетливо да усетим всяко чувство и вълнение. Само чрез умереността вкусът на виното става толкова наситен и опияняващ. Светлината на вярата ни помага да виждаме ярките сенки и мрак, както и светлите моменти на живота. Животът има своя релеф. Вярата служи като мерило и ориентир. Мира Папо определено е вярващ автор, а също така мисля, че принадлежи към големите писатели. Един велик творец разбира кое е добро или зло, светло или тъмно – това произлиза от неговата вяра. Той не е сектант или педант; той приема относителността на всичко с лекота. Но въпреки това вярва във важността на основополагаещи истини: любовта, страданието и добротата. Развратникът не познава истинската страст; чистият човек обаче я разбира отлично – именно това доказва Мира Папо в произведенията си.

Калин Терзийски