От мълчание към мистерия

**ПРЕДГОВОР**

Единствено Безмълвието е в състояние да опише Върховната Мистерия, тъй като тя остава Неизказана. За висшите светове може да се говори, понеже те представляват отклонение от тази Върховна Мистерия. От Словото произлиза енергията; от Безмълвието – сиянието, а от самата Мистерия идва всичко онова, за което не могат да се изкажат думи.

Какво значение има Висшият свят в сравнение с Истината и Безмълвието? Когато сме единни с Бога, ставаме неуязвими; а в контекста на Мистерията придобиваме първоначална свобода и пълнота. Любовта е отражение на безмълвното сияние, спуснало се от Абсолюта. Макар че можем да видим това сияние, самият Абсолют остава недостъпен за познание и затова тук властва Сфинксът – Царят на Безмълвието.

Ние по природа сме безмълвни и завършени; но когато сме били изразени чрез Словото, сме слезли надолу – така възниква актът на сътворението. Родени сме с цел да осъзнаем своята неизреченост и първозданност. Словото символизира проявлението вследствие на нашата изразеност; докато Безмълвието олицетворява цялостността пред неродеността – чиста изначалност.

В дълбочината на Безмълвието няма въпроси. Тишината ни води към Нищото - мистериозното място или Орлово гнездо. Когато станах Нищо, осъзнах себе си; но как мога да обясня на другите, че присъствам сред тях физически, но истински живея само в Учителя – Истината?

Абсолютът няма име - как би могло Нищото да бъде назовано? То е тайна без звук. Ако пребивавам в Истината, то тогава какъв смислa имат качествата?

Елеазар Хараш