Устав на Българския революционен централен комитет (Женева, 1870 г.

Уважаеми читателю,

След написването на историята от Паисий, националното съзнание на българския народ започна да се възражда. Интелигенцията в България единодушно считаше, че нашият народ трябва да се стреми към политическа свобода, но имаше различия относно начина за постигането ѝ. Групата около Васил Априлов и Николай Палаузов, както и габровските търговци и чорбаджии, вярваха, че първо е необходимо просвещение на народа преди той да избере своя път към свободата; резултатът от това беше въвеждането на гимназално образование сред българите. Друга група начело с Каравелов и Тодор Бурмов смяташе Русия за основния източник на нашата свобода и поддържаше близки връзки с нея преди, по време и след Априлското въстание. Те допринесоха значително чрез формирането на българските опълченски полкове за освобождението ни. Трета група интелектуалци като Раковски, Ботев и Стамболов критикуваха руската политика, която виждаха като опит царизмът да замени султанската власт над народа ни. Раковски осъзнаваше необходимостта от масова революция вместо малки чети срещу огромната турска армия; затова предложи дългосрочна тайна организационна дейност чрез новосформирания Български революционен централен комитет. Този комитет прие устав, който определя организацията и стратегията за успешното реализиране на революцията. Включеният исторически документ „Устав на българския революционен централен комитет“ показва ясно разбиране относно целите и средствата нужни за желаната свобода – дело на Георги Раковски.

31 октомври 2023

д-р Николай Иванов Колев