Иронията

Иронията представлява динамиката на съзнанието, духът, който постоянно поставя под въпрос и оспорва своите собствени творения, за да запази своята жизненост и да контролира кодовете, културите и ритуалните форми. Тя непрекъснато атакува така наречените свещени предпоставки: чрез своите провокативни въпроси разрушителят всяко определение, безумно обновява решенията на проблеми и вечно нарушава самодоволната строгост на педантизма. Иронията е символ на тревожността и неудобството в живота. Тя ни представя изкривено огледало, което ни кара да се срамуваме от нашето деформирано отражение; учи ни да не възхваляваме себе си и позволява нашето въображение да остане свободно върху непокорното наследство. Човекът, който остава глух към тишината около него, осъжда сам себе си на застой в догматизма и щастливо затъпяване.

Владимир Янкелевич (1903 – 1985) е известен френски философ и културолог с дългогодишна кариера като професор по морална философия и метафизика в Сорбоната. Той бил ученик на Леон Бруншвиг и Анри Бергсон, критикувайки философията, която "не достига нито до сърцето, нито до въображението". Янкелевич защитава тип мислене, което той сам нарича "мъдрост". Научните му интереси са насочени към метафизиката на “не-знам-какво” - понятие за онова трудно определимо явление - както и “почти-нищо”, т.е. това което липсва при видимото отсъствие. Освен това изследва добродетелната етика и естетиката на неизразимото. Сред неговите произведения са монографиите: "Не-знам-какво и почти-нищо" (1957), "Музиката и неизразимото" (1961), "Смъртта" (1966), "Прошката" (1967), "Невъзвратимото и носталгията" (1974) , "Парадоксът на морала" (1981) сред други.