Фабрика за трансджендър детето

Какво споделя едно дете, когато изразява недоволство от собственото си тяло, било то момче или момиче? Какви думи използва един юноша в подобна ситуация? Кой трябва да бъде чут? Как можем да осигурим възможност за изразяване на мнението на детето и неговите родители? Имат ли специалисти като ендокринолози, психиатри и психотерапевти нещо важно за казване по тези въпроси?

Медицината се опитва да предостави категорични отговори на тревогите на децата и юношите чрез диагнози и медикаментозно лечение. „През последните десет години наблюдаваме безпрецедентен ръст в исканията за смяна на пола сред деца и тийнейджъри както в САЩ, така и в Европа. В зависимост от страната диагнозата „полова дисфория“, която описва несъответствието между биологичния пол и идентичността, е увеличена с 1000 до 4000% през последното десетилетие“, отбелязват Каролин Елиашев и Селин Масон.

Важно е как нашето поколение ще подходи към тези теми – как ще реагира, а най-вече как ще създаде пространство за обсъждане относно телесната идентичност и свързаните с нея етични дилеми. Трябва ли да блокира хормоналното развитие при децата медикаментозно? Можем ли да интерпретираме желанието у децата „да бъдат другия пол“ като фантазия произтичаща от опознаването им самите себе си или отношенията им с връстниците?

Авторите подчертават: „Тялото и умът са взаимосвързани; няма просто решение на психологически проблем“. Затова е наложително да запазим възможността за дългосрочен подход. Не би ли било разумно да изчакаме докато младите хора достигнат зряла възраст преди вземането на решения? Нека помислим върху думите на Доналд Уиникът: „Животът сам по себе си представлява терапия“.

Тази книга е насочена към лекари, психолози, психотерапевти, съдии, адвокати социални работници - всички професионалисти ангажирани с деца и техните семейства. Те носят отговорност не само за това да дадат глас на всеки участник в процеса, но също така за своите собствени слова και действия.