Стрелецът

Тецуя, който някога е бил най-великият стрелец с лък в Япония, вече живее в отдалечено селце и се посвещава единствено на дърводелството. Въпреки това, когато млад амбициозен мъж го открива и му предлага двубой, майсторът показва ясно, че дори съвършената техника не гарантира успех – нито при стрелба с лък, нито в живота.

Момче от селото става случайно свидетел на съревнованието и остава очаровано от древното изкуство на стрелбата с лък. То моли учителя да сподели своите знания. Тецуя обаче го предупреждава: той може да го научи на основните правила, но ученикът трябва сам да възприеме житейските принципи като постоянство, страст, целеустременост и готовност за поемане на рискове; важно е да допуска грешки и едновременно с това да се усъвършенства. Това представлява пътят на лъка – аналогията със жизненото пътуване.