История на Византийската империя. Период II (518-610)

Втората част от енциклопедичния труд на видния руски историк се фокусира върху динамичния период на разцвета на Византийската империя, която действа както като завоевателна, така и като съзидателна сила между 518 и 610 година след кончината на император Анастасий и възхода на Юстиниан I.

Цялото управление на този изтъкнат византийски владетел е пронизано от стремежа му да възстанови Римската империя. Той остава запомнен не само с интензивното строителство; „Света София“ в Константинопол е само една от многобройните архитектурни забележителности, които той оставя след себе си. Изложени са неговите усилия за кодифициране на римското право чрез „Corpus Iuris Civilis“, който продължава да бъде важен ресурс в правната сфера до днес. Неговият стремеж към централизация води до установяване на поземлен кадастър, данъчна система за земята и наследствено арендуване. Всички тези действия целят основната задача: обединение на разнообразната империя чрез единство във вярата и законодателството.

Успенски акцентира също така върху значителното влияние на съпругата му – императрица Теодора, предоставяйки интересни детайли и противоречиви мнения по темата, особено подчертавайки свидетелствата от историографа Прокопий Кесарийски.

Руският учен не пренебрегва процъфтяването на търговските отношения с Изтока през този период за Византия, проявите на цирковите партии и въстанието „Ника“, както и мрачният режим под управлението на Фока преди идването на Ираклий - моментът, когато започва нова ера в историята на могъщата държава.