Вик в тишината. Поезията на Борис Христов

Неговото почти мигновено появяване в литературната сцена продължава да изумява критиците, които се опитват да разберат как един новодебютирал автор, без никаква институционална подкрепа, успя да се утвърди като една от най-влиятелните и важни личности в българската поезия.

Какъв е причината за този забележителен успех, който рядко може да бъде наблюдаван през онези години? Как така Борис Христов внезапно стана ключова фигура в българската поезия – хвален публично от мнозина и тайно ненавиждан от водещите представители на тогавашния тоталитарен режим?

Как се случи трудната му поезия, чийто смисъл не е леснодостъпен за всеки читател, да бъде преписвана и дори крадена от библиотеките? Как този значим пробив настъпи толкова бързо и категорично, че дори самият поет остана объркан... до момента, в който реши да се дистанцира от общественото пространство на поетичните изяви?