Чакай и се надявай

Текстът в тази книга е написан от момче на възраст между 16 и 17 години. Той има желание да създаде свои житейски мемоари, както сам ги нарича. Първият предизвикателство, с което се сблъсква, е изменчивостта и несигурността на паметта, но това не е единственото му затруднение. Множество инциденти и преживявания ще го отвлекат от първоначалния му план и сами по себе си ще станат спомени. Сюжетът разглежда сложностите на едно прекъснато и след това възобновено приятелство, както и две различни любовни истории - една незаслужена и друга разрушена. Събитията се развиват в краткия период между февруари и юли 1988 година, последната преди важен момент за автора, България и света като цяло. В този контекст тези „спомени“ служат като документ за времето.