Камъни на самотата

Годината е 1913. Седемдесет и двама избрани мъже, албански мюсюлмани от оспорваната до днес територия Чамерия, са привлечени в Парамития от гръцкия митрополит с обещание за мир, но впоследствие биват убити безмилостно. Душите им потъват в бурните води на реката на смъртта и години наред преследват сънищата на живите. Един от тях е Авдул, част от многобройна албанска общност, която спазва традициите както на християнството, така и на исляма.

С богат изразен стил и съчувствие, а понякога с нотка хумор Том Кука разказва история с множество човешки съдби – простодушни хора с древен начин на живот, твърди мъже и силни жени, момчета и момичета с буен темперамент. Това е историко-битов роман за родовото наследство, корените и обичаите; той разглежда теми като принудителното изгнание от родната земя и първата любов. Разказът е изпълнен с вярвания, знамения и легенди, пронизан от носталгия по миналото и постоянната памет за Онази с косата. Според думите на Том Кука целта му е да запази тревожния глас на Балканите жив през кървавия XX век и да предотврати повторение на подобни трагедии.