Аполон

Мнемозина е богинята на паметта в гръцката митология. Тя е дъщеря на Уран и Гея и принадлежи към предолимпийското божество, което означава, че съхранява спомени за „предисторията“ на света. От Зевс тя ражда деветте Музи – покровителки на изкуствата, които предоставят вдъхновение на поетите да възпроизвеждат божествените видения.

Древногръчките вярвали в два извора – Лета, символизираща забравата, и Мнемозина, олицетворяваща паметта. Орфическите последователи предприемат мерки по пътя към безсмъртието да не се объркат с тези извори; те трябва да черпят от водите на Мнемозина, тъй като само така ще запазят необходимата "парола" за входа в царството на Персефона.

Гърците наричат „Истината“ Алетея – незабрава. Загубата на паметта се счита за равносилна на загуба на истинността. Паметта осигурява идентичността ни и свързва хората с техните етнокултурни групи, родове и семейства. Дори когато Калипсо му предлага дарба за безсмъртие, Одисей отказва да забрави себе си; иначе би изгубил спомена си - това е важното обединение между него и неговия народ. Аедите – поети певци и служители на Музите – са пазителите както на героичните истории, така и ценностите зад тях; чрез песен те напомнят какво наследство оставят героите след себе си.

Назоваваме тази поредица "Мнемозина", защото сме убедени в значението na паметта.