Романи

Пол Боулс (1910 – 1999) е роден в Ню Йорк, САЩ. Той започва да композира музика и да пише кратки разкази още на четиригодишна възраст, а на седемнайсет години публикува свои стихотворения във френското списание за експериментална литература Transition. На осемнайсет той тръгва на пътешествия из Европа, Северна Африка, Мексико и Централна Америка. Като ученик на Арън Копланд, Боулс бързо се утвърдил като талантлив композитор. През 1945 година отново започва да създава разкази и през 1947 г., когато се премества в Танжер, Мароко, насочва всичките си усилия към художествената проза. Той е автор на четири романа: „Чай в пустинята“, „Изгубени в дъжда“, „Къщата на паяка“ и „Нависоко над света“, както и над сто кратки разказа, една поетична книга и множество пътеписи. Живее в Танжер до смъртта си през 1999 г. Въпреки географската си изолация, той не остава откъснат от света; напротив – това само увеличава неговата привлекателност - Труман Капоти и Гор Видал го посещават в Мароко, а Уилям Бъроуз, Алън Гинсбърг и Бернардо Бертолучи му отдават почит.
След кончината му вестник The Times го определя като "една от най-необичайните личности с неконвенционален талант за своето време", докато The Independent заявява: "Боулс беше мистик с многобройни способности... ще остане запомнен като един от водещите писатели на XX век."