Трактати

Между 1891 и 1907 година Андре Жид създава редица творби, които той условно нарича Трактати, въпреки че те включват различни литературни жанрове. В тях той споделя своите виждания за изкуството в контекста на постсимволистичната естетика (например в "Трактат за Нарцис" и "Теория на символа"), размишлява върху мимолетността на желанията ("Любовният опит, или трактат за напразното желание") и предлага история за загубената вяра в думите – тези, които нямат истинска стойност, правят говорещия да изглежда като измамник ("Ел-Хадж, или трактат за мнимия пророк"). Освен това разглежда три вида морал: добродетелния и жертвоготовния; този, който уважава висшите интереси на родината; и морала на честта и почтеността ("Филоктет, или трактат за трите вида нравственост"). Жид представя образа на богатия властелин, който желае всичко от ближния си – дори неговата бедност ("Вирсавия"). В "Завръщането на блудния син" се позовава на библейската притча с цел да направи разграничение между поражението и покаянието.