Венера и Адонис

Поемата на Уилям Шекспир (1564 - 1616) описва неотговорната любов на Венера, богинята на любовта и красотата, към божествено красивия юноша Адонис. Той е защитен от стрелите на Купидон, но не и от зъбите на глигана, в който може би се е преобразил завистливият и войнствен Марс.

Творението съдържа много сълзи, но не предизвиква сантименталност; присъстват страст и еротика, без да бъдат вулгарни. Изобилието от живописни сравнения и метафори не утежнява стила. Това се дължи на факта, че Аполон е дарил Барда от Стратфорд с уникалния талант да вдъхновява всичко, до което докосне перото си. Затова четиристотин години след неговата смърт стиховете му продължават да пленяват любителите на изящната литература.