Щерн 111

Два дни след свалянето на Берлинската стена, Инге и Валтер Бишоф взимат решението да напуснат живота си в Източна Германия - апартамента, градината, работата и родината. Пътуването ги отвежда далеч от всичко познато, като те преследват мечта, която дълго време е била тяхна тайна и за която синът им Карл не подозира нищо. В същото време Карл отказва да приеме наследството на родителите си и се отправя към Берлин. Той живее на улицата до момента, в който не попада сред "умното паство" – група млади хора, които водят борба за окупиране на изоставени сгради и преобразуват едно мазе в бар наречен "Мокрицата".

В подземията на този бар Карл преживява хаоса след обединението на Германия с надеждата един ден отново да срещне Ефи – единствената жена, в която някога е бил истински влюбен.

Луц Зайлер разкрива политическите нюанси по интересен начин; той показва как ентусиазмът за поезия може да бъде комбиниран с революционния мистицизъм... В това отношение романът "Щерн 111" предлага завладяваща литература.

Зайлер израства в град Гера (Тюрингия). След обучение по строителни занаяти работи като зидар и дърводелец. По времето когато служи във Националната народна армия на ГДР започва да проявява интерес към литературата и пише стихотворения.

През лятото на 1989 г., Зайлер става сезонен работник на остров Хидензе; опитът му там впоследствие вдъхновява дебютния му роман „Крузо“ (1914).

До 1990 г. Луц Зайлер изучава германистика в Университета на Хале и Хумболтовия университет в Берлин. От 1993 до 1998 г. е един от редакторите на литературното списание Moosbrand.

След 1997 г., Зайлер ръководи литературната програма в Дом Петер Хухел близо до Потсдам. От 2005 г. е член на немския ПЕН-клуб; през април 2007 г. става редовен член Академията за науки и изкуства в Майнц[2], а от 2010 г.—член както Баварската академия за изящни изкуства така и Академията за изкуствата в Берлин. През 2011 година Немската академия за език и литература го приема сред своите членове. За романа „Крузо“, публикуван през септември 2014 година, получава Немската награда за книга . През 2015 година придобива титла доцент по поетика във Хайделбергския университет където представя три лекции относно темата “Предисторията на писането”[3].