24 часа труд

От винаги съм имал чувството, че съм се появил на света твърде късно за всичките вълнуващи неща. „24 часа труд“ е символ на 90-те - десетилетие, към което изпитвам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от перспективата на днешните безсмислени времена.

Васил Панайотов представлява битническия дух в българската литература. В разцвета на младостта си той изглеждаше уморен и недоволен. Сега пише с младежки ентусиазъм. Завиждам на всички онези, които тепърва ще имат удоволствието да прочетат тази книга.

- Илиян Любомиров

Мога да разпозная стилът на Панайотов само след няколко изречения - чета го вече от дванадесет години. Често ми е идвал желанието да му дам един шамар заради опитите му да бъде интересен, но това чувство бързо преминаваше, защото неговите душевни и словесни провокации винаги са били навременни. Докато четях „24 часа труд“, осъзнах колко приятно ми е и как липсва желание за конфронтация - стилът тук демонстрира зрялата лекота на таланта му. В сюжета може да се види отражението ти.

- Лилия Попова, „Жената днес“

Бърз и искрен преход през Прехода - нашият собствен път, а най-вече неговият личен опит. За свободата и правото да избираш дали да участваш в играта, въпреки поканата около масата по време на раздаването.

- Миролюба Бенатова