Има още време

Дияна Тончева майсторски съчетава усещането за досада от живота с привлекателността на разказването. С всяка нейна история се потапяш все по-дълбоко в света на Кая, като постепенно започваш да изпитваш съпричастност и тегобите й стават част от теб. Жената с остри рамене и гол гръб, обърната към нас, понякога изчезва, а друг път става все по-осезаема. Това неусетно движение между появяване и изчезване ни води до осъзнаването, че я виждаме все по-ясно. Виждането играе важна роля в живота на героите; във всеки разказ очите са значими – независимо дали главни или второстепенни. Очите и синьото небе особено резонират: срещу ежедневните трудности погледът е отправен нагоре към небесата, откривайки широта, безкрайност и добрина - най-вече добрината, която носи достойнство.

Според Татяна Ичевска темите в произведенията на Дияна Тончева могат да се нарекат вечни - старостта и самотата, милосърдието към другите (без значение дали става въпрос за хора или животни), добротата и любовта (независимо дали е споделена), недоволството от начина на живот ни дават възможност да оценим красотата в мимолетните моменти на щастие и да запазим детското си удивление пред света. Не бива да забравяме още нуждата от смирение при справянето с житейските предизвикателства.