Български хроники, том 1 (ново издание)

Това издание представлява финалната версия на „Български хроники“.

ВМЕСТО ПОСЛЕСЛОВ

Книгата, която държите в ръцете си, трябваше да бъде създадена.

Народът ни се нуждаеше от нея. Необходимостта да осъзнае своето място през вековете, на континента и в света беше очевидна; той имаше потребност да сподели мъките и радостите, славата и позора на предците си и чрез тяхната перспектива да погледне дълбоко в душата си.

С. Ц.

Вероятно няма друг народ по света, който толкова слабо разбира своята история.

Имаме видни историци и множество значими исторически произведения, но научният език е труден за обикновените хора. Учебниците по история са написани така скучно и безинтересно, сякаш авторите целят единствено да отблъснат младото поколение от знанието за собствената му история – нещо което вече почти е постигнато.

От друга страна, това незнание произтича от многократното преработване на историческите факти според интересите на управляващите власти; човек може не само да се обърка, а дори да полудее...

А може би причината е още по-тревожна: нашето минало надминава настоящото ни жалко самочувствие като народ; сравнението с него потиска духа ни и ние предпочитаме да го забравим?

***

Историците обикновено възприемат човешкия живот главно през призмата на фактологията.

Стефан Цанев добавя към това състояния и размисли.

Целта му е следващото поколение да не бъде затормозено или уморено до смърт от Историята.

Авторът на Хрониките показва естествения поток на случилото се. Неговият разказ напомня трохичките оставени от Хензел и Гретел – както те търсят пътя обратно у дома, така нашият опит с историята винаги ще остава възможност вместо задължителност.

В тази връзка подходящо послание относно историческите хроники на Стефан Цанев би било:

Уважаеми дами и господа,

Историята продължава.