Водопад от суети

За хората, които никога няма да излезат от съзнанието ни. Те са изпратени на Земята, за да ни напомнят, че добротата е реална:

“Сега ще продължаваш да живееш
в душите на всички – с твоята капка доброта,
така както само ти знаеше -
като комета, преминала покрай света.”

За онези редки любовни срещи в живота и смелостта да ги преживееш - голямата, силната, бурната или спокойната и вечна любов:

“Приказна обич в нежно злато.
Хиляди пъти ти си моята любов.”

За спомените, които нахлуват през нощта и те карат отново да усетиш неповторимите мигове на щастие, изживяно с детска чистота. И за тези хора, с които си делил всичко това:

“Знаеш ли какво е да бъдеш ми сестра?
Ти… си моят дар!”

Понеже „това което сме написали остава”…