Военните музеи на България. Общата история на първите години
Издателство: | Национален военноисторически музей |
Брой страници: | 326 |
Година на издаване: | 2021 |
Дата на издаване: | 2021-11-09 |
ISBN: | 9789549277715 |
SKU: | 14530840004 |
Размери: | 17x24 |
Тегло: | 554 грама |
Корици: | МЕКИ |
Цена: | 19 лв. |
Монографията предоставя цялостен и детайлен обзор на еволюцията на военните музеи в България през периода 1878 – 1944 г. и разглежда тяхната роля в културно-историческия контекст на страната, както и в общото музейно развитие след освобождението.
Изследването е организирано в уводна част, четири основни глави и заключение. Първата глава предлага обобщение на музейното строителство от времето на Възраждането, когато се полагат основите на българската музейна дейност, до усилията на новосъздадената държава за нормативна регулация и политика относно музеите. Втората глава проследява развитието на военните музеи до 1918 г., включително създаването на Морския музей, концепциите за Военноисторическия музей, инициативите на комитета „Цар-Освободител Александър ІІ“ по отношение Музея на Възраждането и изграждането на военноисторическите къщи-музеи и паметници. Основаването през 1916 г. на Обединения Военноисторически музей се анализира във връзка с активността на военното министерство по опазване наследството от българската култура при сравнението му с народните музеи; то е оценено като ключово постижение за легитимацията зад идеята за военно-музейната институция. Третата глава проучва напредъка в построяването на музеи след 1919 г., период белязан от национална трагедия, икономически ограничения и намаляване числеността армията след Ньойския договор. Представени са измененията във функционирането na Военноисторическия музей, статуса ва военноисторическите къщи-музеи и паметници, откритие ва първата експозиция нa Морският музей през 1923 година , както тoй развоjнaтa нa полковете мyзеu . Четвъртата глава изследва формирането nа националната военно-музейна мрежа през тридесетте години нa ХХ век.
Проучването e основано върху значително количество документи от Държавната агенция "Архиви", Научния архив при Българска академия науките , Български исторически архив към Народна библиотека "Св. св. Кирил i Методий", архивите nа военните музеи - включая необработени фондове - а също така разнообразни периодични издания , специализирани списания И научна литература .
.
.