Гротески и карикатури

Концептуалният анализ на карикатурите на Иван Веселинов може да се раздели на няколко основни теми. Най-силните и впечатляващи послания са закодирани в политическите сюжети, където се разглеждат отношенията между властта и обществото, идеологията и реалността, както и политическата ситуация и пропагандата. В тези творби постулатите на Макиавели, които остават актуални за съвременния „homo politicus“, излизат на преден план зад образите на жокера, краля или шута – символи на тоталитаризма и жестокостта по време на война. Не по-малко силни са социалните теми в работата му, отразяващи моралната криза по времето на тоталитаризма, бедността и егоистичния преход към новия свят. Всички тези идеи той представя чрез символика, метафори и алегории без ясни обяснения или текстова подкрепа; вместо това разчита на рефлексии, което го сближава със Сартровия абсурдизъм — философия за човека като храм с неговата идентичност независимо от ограниченията наложени от живота.

Ясно е как карикатурите и гротеските му носят връзка помежду си едновременно с различия в стила – един стил забележим не само в графиката му но също така характерен за анимационните филми. Персонажите в карикатурите показват антиутопична визия и протест срещу експлоатирането красотата днес сред маркетинговото социално инженерство.

Според проф. Божидар Йонов всичко при Веселинов е свързано с киното - преминаваш през една реалност след което попадаш във друга… Неговият богат набор от изразни средства комбиниран с професионализъм го правят ненадминат виртуоз в рисуването и истински демиург в анимацията. Когато наблюдаваш неговите рисунки или филмирани персонажи не можеш да останеш безучастен; дори ако се опиташ да избягаш зад стола си в киносалона едното ти око винаги ще следи развитието напред…

Този коментар идва от доц. д-р Моника Попова.