Белите ми нощи

Белите нощи ме завладяха изненадващо. Стиховете сами започнаха да се оформят. За мен всички творби идват по свой собствен начин – без запитвания, без възможност за контрол и без желание да ги насочвам. Затова те са верлибри, свободни стихотворения, които едва успявам да настигна в моментите, когато мога. Никога не съм анализирала защо стихотворенията ми изглеждат така – след като напишеш думите, те вече не принадлежат на теб; живеят своя собствен живот. Понеже са независими, предпочетоха да игнорират пунктуацията и да не спират пред точки и запетаи. Интелигентният читател не трябва да бъде ограничаван от автора в своето възприятие – всеки може самостоятелно да добавя препинателните знаци според собствения си ритъм и диханията си. Според личните си усещания. Мисля, че това е справедливо. Както казва Томас Хигинсън: „Когато една мисъл ти взима дъха, граматическите правила нямат значение“. Така че няма нищо лошо човек да пренебрегне граматиката в някоя бяла нощ; всъщност точно обратното…
Маргарита Петкова.