Философия на предаността

„Философия на предаността“ (1908) е един от най-значимите трудове на Джосая Ройс. В него се разглежда концепцията за предаността, която представлява осъзнато ангажиране с определени каузи и отказва както егоистичния индивидуализъм, така и безкритичното следване на обществени норми. Да бъдем верни на идеята за преданост означава да реализираме напълно моралния закон, да придадем смисъл на нашето съществуване и да проявим вечните ценности в действията си. Първото българско издание на „Философия на предаността“ съдържа и есето „Провинциализъм“ (1908), в което Ройс критикува тенденцията към унификация в съвременното общество и търси решения за запазването на моралната личност чрез просветен провинциален начин на живот.