Забравените в неделя

21-годишната Жустин живее при баба си и дядо си заедно с братовчед си Жул, след като родителите им загиват в автомобилна катастрофа. Тя работи в Дом за възрастни хора „Хортензиите“ и се радва на своята работа. Обича да чете, но най-много обожава разговорите с пансионерите – всеки от тях е жива история, а ако никой не чуе техните разкази, една ценна книга остава изгубена завинаги. Особено близка е до Елен, почти стогодишната нежна жена, която постоянно мечтае за своето любимо лице край морето. Миналото има по-силно влияние върху нея отколкото настоящето, което важи и за много други възрастни хора. Общуването с Елен кара Жустин да размишлява над загадките на семейството си. Според Елен всеки човек носи своя птица в сърцето си; когато двама души споделят тази птица, те са предопределени един за друг. И така Жустин слуша омагьосана историите на войната и страданието, предателството и изкуплението, както и любовта със свободен дух – любов толкова мощна, че надминава Гестапо или смъртта - една минала , оставяща неизказани чувства... блещукаща любов.

Не мога да опиша накратко тази книга – става въпрос за чайката, брайловата азбука, забравата и връщането към паметта; кражбата (както на мъжете така и на спомените), ревността и ненавистта; разкаянието… а най-вече – за любовта която докосва всяка персонаж като с ангелско перце... И онази светла тъга е запазена марка на Валери Перен...
Анета Тошева, преводач на „Забравените в неделя“.