Либеро

Една от възможностите да не се участва в злото е мълчанието. През времето на тоталитаризма много поети вдъхновено изразиха своя отказ от словото, което всъщност беше завоалирана форма на тяхната съпротива срещу бездушната фразеология, обслужваща обществото тогава.

Ролята на „свободните роби“ погуби мнозина творци, но и помогна за запазването на други. Един от тези оцелели е Валери Видас. Въпреки че стиховете му рядко бяха публикувани – вероятно заради отсъствието на „исторически оптимизъм“ в тях – неговото присъствие оставяше следа. Според мен той успя да трансформира собственото си „неуспех” в поетичен израз; именно изолацията и затвореният му свят, както и невъзможността да се адаптира, играят важна роля във формирането му като поетична личност и стават основен мотив в произведенията му.

Неговата книга „ЛИБЕРО“, написана с букви подобни на въжета, представлява двусмислица, която става още по-комплексна след прочитането й. На практика тази дума означава "свободен", а в контекста на футбола - "метач". Тоест - "свободен метач" или "свободен никой". Най-точно казано – Свободният Никой.

Алберт Бенбасат – “Свободният Никой”.