Нежното сияние на покрусата. Булото

Защо липсват стихотворения и песни, посветени на малката любов, а всичко е фокусирано върху голямата? Ако съществува голяма любов, логично е да има и по-малка, но за нея никой не споменава. Може би именно малката любов поддържа света, след като голямата трае само кратко време. Стремя се към една скромна и незабележима любов, която не е увековечена в поезията, но остава жива до самия край.

Къде ли отиват миналите дни? Дали остават запазени някъде в архивите на времето или са подобни на падащите листа от стара дюля: последният им образ представлява мек есенен килим. По него ще затихнат финалните стъпки на нашето съществуване - дните, седмиците, месеците и годините от живота ни...

Мартин Маринов - автор с множество романи и сборници с разкази (възпитаник на изкуството да надзърта зад завесата на Поезията), носител на различни литературни отличия. Преведен е на руски и френски език. Живее в района Делиорман.