Само да кажа

Изчезват всички спомени, за съжаление,
но лятото остава в моето сърце.
Се разхождах по хълма с късните треви,
а есенният вятър ме гали.

Стихосбирката "Само да кажа" на Христо Попов не е първоначално произведение. Не представлява начало или завършек и определено не е крайна точка. Това е безкрайно пътешествие, наподобяващо многоточие. Преди това ни очакват лични поетични светове, които авторът предлага чрез немирната птица на Капка Кънева от корицата. В тях можем да наблюдаваме истинската същност на явленията. А тези явления – произлезли от думите – идват след многоточието. Защото миниатюрите на Христо Попов притежават специфична недоизказана емоция в своя натюрел. Читателят дописва историята самостоятелно. Стихотворения - открити картини; стихотворения, изпълнени с акварелен простор, където калиграфски и с избледняваща тушировка можем да подредим образите, възникнали след прочита им. Стихотворения - дихание; прозрачно поемане на дъх - Само да кажа...