Авари и българи: аваро-български съюз

Настоящата книга представя информация от древни автори относно съдбата на българската империя след кончината на Атила. Тя разглежда ролята на българите в съюза с аварите и описва редица значими събития, които водят до възстановяването на българското влияние над Балканите в края на VII век.

Овидий разказва за миграцията на троянците, водени от Еней към Италийския полуостров, наречени енети или венети. Херодот пък споменава, че по времето на цар Кир лидийци – тракийско племе – напускат Мала Азия и се установяват там под ръководството на етруските при одрите. Няколко века по-късно тези одри (или обри) ще бъдат видяни пренаселени около река Одер, смесвайки се с тракийски преселници от Балканите. Те са известни още като авари или абари и живеят близо до германците; стотици години по-късно ще наблюдаваме Аварска епископия в Пасау и авари между реките Драва и Сава, както и в Каринтия до Истрия, нападали Адриатическото крайбрежие. Към тях се присъединяват 20 000 хунски мигранти под натиска на тюрките, преминавайки първо през Балканите преди да достигнат Панония; те са познати като псевдо-авари. По покана на гепидите идват още 12 000 войници от кутригурските българи от Причерноморието. Така аварската общност става доминираща сред славянските народи около Дунав и българите са принудени да сключат алианс с тях.

Този съюз наследява властта си от империята на Атила и тероризира Западна Европа за почти два века, натрупвайки богатства чрез данъци и грабежи. Българите играят важна роля в този контекст. След смъртта на способен аварски лидер Баян започват конфликти между българи и авари; след неуспешен опит за завладяване окончателно успяват да освободят себе си от зависимостта към аварите благодарение на Кубрат – великия обединител.

Кубрат учил в Цариград като заложник и станал приятел със бъдещия император Ираклий; неговото откъсване от съюза освобождава Византия от заплахата откъм западната граница срещу персийската опасност. През този период синът му Алцек насочва хора към Италия мирно да живеят там, Кубер - прехвърля свои последователи във Западните Балкани а Аспарух - изминавайки днешна Украйна стига до Североизточна България.

След няколко години обединената армия успешно воюва против Империята по беломорското крайбрежие което възстановява контрола върху полуострова за Българското царство южно от Дунав.
В резултат аварската държава е унищожена след продължителни конфликти с войските на Карл Велики а впоследствие частично интегрирани във различни новообразувани държави.

Тези факти представляват само частичен поглед върху многобройните исторически моменти представени тук посредством старинните автори.

Д-р Николай Иванов Колев