Силите на речта

Книгата на Димитър Вацов притежава енциклопедичен характер, тъй като обхваща разнообразие от идеи, и концептуален аспект, защото очертава начина за тяхното интегриране в контекста на „радикалната прагматика“. Този проект представлява основна рамка, развита в границите на авангардното разбиране за езика. В момента е трудно да се разглеждат алтернативи извън тези ограничения. Книгата е задължителна за всеки с дълбок интерес към съвременните философски течения относно езика.

Според Стефан Попов, тук философията на обикновения език смело взаимодейства с онтологията, а аналитичният и континенталният подход се комбинират, за да формират впечатляваща нова концепция относно действието на речта. „Радикалната прагматика“ предлага вдъхновяващи нови перспективи по темите суверенност, знание, метафори и истина сред много други. Обещанието на тази книга не е само обещание за обновление в неопрагматизма; тя предлага нов път пред философията и шанс за разширяване на мисленето.

Дарин Тенев подчертава значението на „Силите на речта“ като ключова работа в философския проект на Димитър Вацов – нейното значение надхвърля българските рамки. От една страна книгата систематизира радикално иманентисткия поглед на Вацов във философията на езика; от друга страна ясно откроява неговите онтологически основания следвайки линията от „Онтология на утвърдяването“ (2003). Така радикалната прагматика предполага рядък синтетичен подход между две изглеждащи несъвместими направления: аналитичната традиция и посткритическата онтология. Затова „Силите на речта“ демонстрира творческата сила самата философия.

Димитър Вацов е български философ и културолог със звание университетски преподавател.

Той е роден през 1971 г. в София и завършва специалност "Философия" в СУ "Св. Климент Охридски" през 1996 г., където защитавa докторска дисертация по темата "Онтология на утвърдяването: Ницше като задача" (2003).

В периода 1999-2004 г. работи като редови преподавател по философия в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”, а след това преподава там и в СУ “Св. Климент Охридски” до различни години след 1996 г.

След 2004 година става щатен преподавател в Нов български университет (НБУ), където работи доцент от 2007 до 2017 г., когато получава професорско звание с труда си "Това е истина!".

По време своя мандат ръководи бакалаврската програма по Философия (2004–2006) както общообразователните курсове към НБУ (2006–2011).

Бил е ръководител департамент "Философия и социология" от май 2012 до 2016 година.

От създаването му през 1999 година той e главен редактор нa списание "Критика и хуманизъм", а също така председателствa Фондацията за хуманитарни и социални изследвания - София oт началото na дейността й през 2002 g.