Може ли да ме полюлееш

„Слязох по стълбите и не пропуснах да се спусна по парапета, защото си спомням, че така е много по-забавно. И ето ме – застанала до Бога. Толкова близо, както никога преди не го бях виждала. Бях готова отново да повярвам в него. В крайна сметка той беше толкова внушителен и просто няма как нещо с такъв размер да ти се изпречи на пътя и ти да останеш безразличен. Нищо не каза, когато го дръпнах за крачола. Само за миг протегна ръка и аз веднага се хванах за показалеца му. Постепенно и тромаво ме доближи до ухото си, докато другата му длан непрекъснато преливаше от едно коляно в друго - лявото все се запълваше, а дясното - изпразваше. – Може ли да ме полюлееш? – прошепнах.“

(от „Може ли да ме полюлееш“)



Други произведения на същия автор:

„Да се наричаш Сахара“ е книга с множество нюанси; най-важното е, че въпреки сложността на темите, тя успява да предотврати чувството на самота у читателя. Не потиска, не позира или играе роли – това е истинска литература с фин усет.

Силвия Томова