Спомени за бъдещето

Третият сборник с разкази на Сигизмунд Кржижановски, който достигна до българските читатели, продължава да ни води из криволичещите улички на уникалната урбанистична метафизика. Той често се движи по границата между живото и неживото, в леко мрачните ъгли на реалността, където хората и „нехората“ сплитат заедно нишките на съществуването - места, познати от предишни преводи като „Итанесиес“ (2015) и „Автобиография на един труп“ (2018). В новите разкази обаче присъства особен тежест. Те не само че оживяват в градските полунощия, но и се развиват на военния фронт и в граничните зони непосредствено преди смъртта. Историите служат като сцена за трансформация, през която прозата на Кржижановски постоянно балансира: между елементите на неговия специфичен експериментален реализъм, ненавязчивия философски нюанс и висшия поетичен стил. Това е органичното парче от пъзела на литературата от периода преди и след войната, което намира сродство с творбите на По, Кафка, Шулц, Валзер и Борхес.

В произведенията му постепенно се усеща дистанциране от действителността и експериментално проникване в невидими територии; тези пространства са близки както към самия автор така и към съвременния читател.

Иван П. Петров