Лавър. Неисторически роман

„Лавър“ на Евгений Водолазкин (2012) е сред най-влиятелните руски романи през последното десетилетие. Произведението е преведено на над тридесет езика и „Гардиан“ го поставя в редиците на творби от Ф. Достоевски, У. Голдинг и Дж. Ъпдайк, докато „Хъфингтън Поуст“ го описва като "сложно и изключително четиво, безспорен шедьовър". Някои литературни критици правят паралели между Е. Водолазкин и Умберто Еко, а романът „Лавър“ сравняват с „Името на розата“.

Времето в този „неисторически роман“ е разчупено и дори низвергнато чрез използвания език. Разнообразни езикови пластове и исторически периоди са органично свързани: църковнославянският се смесва със съвременния български, жаргонният – с официалния стил; всички те съществуват паралелно за да постигнат вечната свобода.

Главният герой Арсений е лекар от Средновековието. Той помага на болните от чума, ранените, бедните и страдащите; колкото повече отдава себе си, толкова по-силно проявява дарбата си. Животът му преминава в житийна история. Но може ли любовта и саможертвата да спасит душата на човека?