Опити Т.2

В тази втора част от своята творба „Опити“ (1580) Монтен продължава да изследва себе си, вдъхновявайки се от древните мислители и избягвайки утвърдените научни направления на своето време. Процесът на самопознание е сложен и трудоемък за философа, който открито заявява: „Моят занаят и моето изкуство е да живея.“

Той насочва вниманието си към нова цел – не за да създаде образ на велик човек, а за да освободи ума си от вековно натрупаните представи относно човека като владетел над природата и животинския свят. В това свое по същество разкриващо начинание важна роля играят неговите възгледи за вярата в Бог и религиозното познание. В основния текст на втория том – „Апология на Реймон Себонд“ – Монтен споделя своите идеи за човешката природа. Традиционно критиците ги определят като проявление на „Скептицизма на Монтен“, но по-правилно би било те да бъдат разглеждани като остра полемика срещу Аристотеловия антропоцентризъм.

Мишел дьо Монтен (1533–1592) е френски философ и писател от Ренесанса, известен с произведението си „Опити“ (фр. Essais). Неговият стил утвърдил жанра есе, което го прави ключова фигура в интелектуалната история на Запада.

Роден е във фамилията къща в Сен-Мишел-дьо-Монтен (Дордон), близо до Перигьо и Бордо. Баща му, Пиер Ейкем (с титлата "дьо Монтен"), участник в Италианските войни, бил кмет на Бордо; почива през 1568 г. Майка му Антоанета де Лопес произхожда от заможно арагонско семейство с еврейски корени. В детството си получава образование според либерално-хуманистичните принципи зададени от баща си - учителят му немец почти не владеел френски език и общувал с него само чрез латински.

По времето на хугенотските войни, той често служел като посредник между конфликтуващите страни; както католическият крал Анри III, така и протестантът Анри Наварски го уважавали.

През 1565 г., след женитбата си с добра зестра, наследява родовото имение след смъртта на баща си през 1568 г., когато започва да живее там през 1571 г.; продава длъжността си съдия и напуска поста. През 1572 година започва работа върху своите “Опити”.

Писателят почива на 13 септември 1592 г."