Никой не знае защо

Драматургията на Златанов представлява връщането на бъдещето в миналото на съвременната българска литература, според Владимир Сабоурин.

Златанов настойчиво и упорито се е потопил в негативен анализ на ситуацията, която поставя индивида между ченгеджийското си наследство и все още неизградената свобода на новия човек - предприемача. Очакваше се този нов субект по време на прехода да стане господар над самия себе си. Пиесите му отразяват застойното настояще, в което човекът остава парализиран от липсата на самоопределение; ако можем да говорим за обобщаваща колективна фигура тук, то това е ограниченият идиот относно собственото си бъдеще. (Станимир Панайотов)