Българското участие във възстановяването на сръбската държава (1804-1815)

В продължение на повече от двадесет години д-р Живко Войников се е утвърдил не само като изтъкнат изследовател с разнообразни интереси и задълбочени познания, но също така и като категоричен защитник на историческата истина – онази истина, която съществува независимо от предпочитанията на отделните хора. Проучванията му привлекат предимно интелигентна аудитория, която цени обективния анализ на документите и фактите, вместо да търси сензации или патриотични изблици.

Това важи и за последната книга на д-р Войников. Българската историческа общност има задължения към миналото на Поморавието и други традиционно български региони, включително по отношение ролята на местните българи в политическите и културни процеси в Сърбия. Проблемът за влиянието на България върху освобождението на нашата западна съседи и формирането на тяхната модерна държава систематично остава пренебрегван от сръбските научни среди, образованието и официалната пропаганда както вътре в страната, така и извън нея.

Д-р Войников с разочарование подчертава недостатъчната зрялост у българското общество през този период, което водело до липса на ясно осъзнати национални цели сред множество участници в сръбското освободително движение. Авторът основателно цитира руския генерал Иван Липранди: „Сърбите, които са по-малко от една четвърт от българите… успяха да подобрят своето положение чрез оръжие и дипломация благодарение не толкова собствената си кръв, колкото кръвта и храбростта на множеството българи, които им оказаха помощ!“.

Настоява време да бъде заявено недвусмислено. И ако е необходимо – с "силен тон" – че в революциите довели до създаването на съвременната сръбска държава участието na България е било масово ѝ често решаващо.

проф. Пламен Павлов