Александър - добродетелите на войната

СЛАВА, КОЯТО НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ

„Винаги съм бил войн. Не познавам друг начин на живот.“ Стивън Пресфийлд успява да навлезе в смелото сърце на Александър Велики в тази хроника за невероятните му постижения и безкрайните амбиции. Този кървав епос представлява изповед (и уроци) на Александър пред неговия зет Итан в момент, когато македонският военачалник и неговите бойци се подготвят да преминат „тази индийска река“ за нова битка. Романът описва последната победа на бащата на Александър (разгромът на гърците при Херонея) преди убийството му, както и как над тялото на родителя си той утвърждава своите бъдещи планове за войни; разказва за борбата с вътрешния му демоничек („даймон“), който го призовава към слава; включва опожаряването на Тива, похода му към Изтока и жестокостите в Азия; споменава убиването на приятеля му Клит. Чрез възвишена реторика или прост език, Александър "предлага" на Итан кървави сцени от битките и истории за ужасии и триумфи.

Авторът със съчувствие представя образа на човек, който не знае какво е съмнение: „Вечен триумф и слава, която никога няма да залезе – това е причината да водим война!“