Анатомия на илюзиите

Една от най-влиятелните творби, свързани с българския преход, „Анатомия на илюзиите“, е получила заслужено признание през годините и се е утвърдила като един от най-продаваните и преиздавани романи у нас. Дванадесет години след първоначалното си издаване, дебютният роман на Людмила Филипова се появява отново – обновен и допълнен.

В него са представени два различни свята, разделени помежду си; два живота, които не могат да съществуват в синхрон; две съдби – толкова противоречиви и все пак сходни. „Анатомия на илюзиите“ разглежда времето преди и след падането на комунизма в България - периодът между миналото и настоящето, който обозначава началото на трансформацията.

Тази книга представлява задълбочен анализ на съвременността чрез разкриване на истината за две икономически системи: изградени върху множество мечти, но изпълнени с много заблуди. Тук става дума за любовта, страстите и болката; човешките стремежи към успеха; безскрупулността при постигане на цели както добри, така и лоши.

Какво се случва със скритите желания в нашето сърце? Какви фактори ни определят като хора или бездушни индивиди? Кои личности оформят днешния свят и каква цена платихме за това?

„Анатомия на илозиите“ предоставя отговори не само по тези въпроси, ами разказва историята за Анна и Борис - млади хора навлизащи в зрялостта си с множество мечти срещу реалността.

Това е роман за силата на духа сред слабостта; за разнообразие във възприятията.

„Доказателство е налице: даже тематики от най-нисък порядък могат да бъдат представяни с внимание към чувствителността.“
Любен Дилов-син

„История без натрапчиво влияние или ненужни сюжетни отклонения. Интелигентно споделяне тъй важно при рисуването портретытa житейската ситуация.“
Виктор Пасков

„Анатомия на илозиите“ наподобява анимационен филм – познати образци от детството се трансформират в модерни страхове. Това не просто книга; тя документира кой сме днес благодарение наложилия ни вчерашен опит. История относно порастването… Време когато главната роля играе смъртта вместо червенокосо момиченце.“
Мартин Карбовски